Една разходка в Лондон

Всеки човек обича да пътува, и аз не съм изключение. В тази статия можете да разберете някои интересни неща за Лондон като туристическа дестинация. В личния ми блог: polikarastoyanova.blogspot.com можете да прочетете още интересни истории.

В „Хемпстед” и в „Нотинг хил” са къщите, в които е живял Оруел. Министерството на страха от „1984” всъщност е държавна институция, която гидовете непременно посочват заедно с литературните места в квартала „Блумсбъри”, където е и Британският музей.

Лондонските музеи са уникални – срещу Парламента е изключително интересния музей на киното – Люмиер е французин, но Чаплин е британец. В музея има дори фургон от подвижно съветско кино от 20-те г. на миналия век. Изненадващо, но музеят на Фройд близо до „Финчли роуд” е „истинският” дом на бащата на психоанализата, защото след като напуска Виена, тук е пренесено всичко, включително и прочутата кушетка, книгите и колекцията му от малки еротични пластики.

Недалеч в Южен Лондон пък е къщата на Дарвин, където разбираш как ученият е стигнал до теорията за еволюцията. Мисълта ми е, че в тези музеи не се чувстваш като в музей, а по-скоро като в уютен дом.

„Елтъм палис” пази спомена за Хенри VIII, но е и паметник на английското ар нуво (от френски – ново изкуство) от началото на ХХ век, а по градините му, създадени през различни епохи, можеш да проследиш развитието на парковото изкуство.

А то няма аналог по света. Лондонските градинари са в състояние да отглеждат и топлолюбиви растения в естествена среда – за това помага и климатът. Така че в тамошните паркове и градини наред с традиционните за Европа растения виреят и екзотични видове – палмите са навсякъде и по всяко време. И онази неповторима английска трева, на която е грях да не се излегнеш, особено ако понапече. Ето защо лондончани без пикник не могат. Като съвсем не става на открито, пикникът се прави на закрито, важното е да си аутсайд – на въздух, както ние му казваме.

В менюто има и вино – няма нищо, което да развали културата на пикника, даже и лошото време. На него британците му се противопоставят с типичен британски стил на обличане – дъждобрани и много модерните там по всяко време гумени ботуши „Уелингтън” (продават се дори в „Селфриджис” – знаете го този магазин от чиклит романите, нали?).

Истина е – продавачите там са безкрайно любезни и можете да прекарате цял ден в пробните, преобличайки се с оригинали на световните модни дизайнери, без да си купите нищо. Не ги мислете обаче собствениците на магазина – оборотът е голям и предимно се прави от харемите на арабските милионери. Нямате представа как пазаруват арабските съпруги и с какво удоволствие плащат мъжете им – поучителна картинка.

Блога: polikarastoyanova.blogspot.com

(Visited 17 times, 1 visits today)
polinkas :

Тозм сайт използва куки.