Categories
Растения и животни

5 животни, които изчезнаха през последните 100 години

Преди около 65.5 милиона години огромен астероид се сблъсква със Земята. Това поставя началото на сравнително кратък геоложки период от време (масово измиране Креда-Терциер), по време на който загинали голяма част от растителните и животински видове, населявали планетата до този момент. И ако в миналото разрушителната сила на природата е тази, която можела да се изтъкне като основна причина за изчезването на цели видове, то днес това е дело главно преписвано на човека. Унищожаването на естествени местообитания с цел разширяване на земеделски земи, бракониерството, замърсяването на водни басейни и промишлената дейност са малка част от човешката дейност, водеща до гибелта или застрашаване съществуването на цели растителни и животински видове.

Изчезналите животни през изминалото столетие са десетки. В настоящата статия ще ви представим една малка част от тях:

  • Западноафрикански черен носорог – срещал се е на територията на няколко страни в югоизточните части на Африка. Наблюдаваните екземпляри били с дължина 3-3.8 метра и височина 1.4-1.7 метра, което предполага, че теглото им варирало между 800 и 1300 килограма. В миналото се вярвало, че роговете на този носорог имали лечебни свойства, което обяснява и активното му ловуване. През 1930 година се отбелязва значително намаляване на популацията му. За последен път жив представител от вида е забелязан в Камерун през 2006 година, а през 2011 година Западноафриканският черен носорог официално е обявен за изчезнал.

  • Пиренейски ибекс – вид дива коза, за която както името подсказва обитавала Пиренейския полуостров. На тегло достигала до 80 килограма, а на височина 60-76 сантиметра (при рамото). Смята се, че представителите от вида наброявали около 50 000, но по неизвестни причини до началото на 20-ти век от тях оцеляват по-малко от 100. Последният представител от вида загива от паднало дърво в Северна Испания през 2000 година. Любопитен факт, свързан с пиренейския ибекс  е, че през 2009 година видът е клониран успешно, но въпросната коза живее едва седем минути. Това от своя страна превръща пиренейския ибекс в единственото животно в света, изчезвало цели два пъти.

  • Бял делфин Байджи – известен е още и като Китайски речен делфин. Негово естествено местообитание били водите на най-дългата река в Китай – Яндзъ. Този делфин достигал на дължина 2.5 метра, а на тегло забележителните 250 килограма. И въпреки че бозайникът е оцелял в продължение на 20 милиона години от средата на миналия век се отбелязва драстично намаляване в популацията му. Каква била причината? С развиване индустриализацията на Китай водите на река Яндзъ се превърнали във важна транспортна артерия, риболовът се увеличил и се построили водноелектрически централи. Както може и сами да се досетим това оказало силно негативно влияние върху популацията му. И макар да не е обявен официално за изчезнал вид, от 2007 година насам никой не е виждал бял делфин Байджи.

  • Тасманийски вълк – известен е още и като Тилацин или Тасманийски тигър. Срещал се на територията на Тасмания, Нова Гвинея и Австралия. На тегло достигал около 30 килограма, а на дължина 150-195 сантиметра, от които 50 до 65 сантиметра се падали на опашката. Причина за неговото изчезване отново става човекът. Видът му се преследвал активно, тъй като се вярвало, че тасманийският вълк нападал стадата на фермерите. Други причини обясняващи спада в популацията му са пренос на болести и намаляване на естествените му местообитания. Между 1910 и 1920 година в дивата природа е убит последният тилацин, а през 1936 година, в резултат от недобри условия, в зоопарк в Тасмания умира и последният представител от вида.

  • Странстващ гълъб – населявал централните и източни части на Северна Америка, като до преди пристигането на европейците на континента от вида имало около 4 милиарда. С настъпващата колонизация големи площи се обезлесили и в резултат намалели както естествените му местообитания, така и популацията. Освен това до началото на 19-ти век странстващият гълъб се считал за евтин източник на месо сред бедните, поради което масово се ловувал. В началото на миналия век в дивата природа умира последният странстващ гълъб, а през 1914 година и този отглеждан в плен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *