Техническото образование и неговата важност за децата

На прага на 2018 година сме и технологиите са все по-активна част от живота ни. И това не бива да бъде разглеждано като нещо лошо. Защото технологиите са прогрес. Резултатът от развитието на едно общество. Един от отпечатъците, които ще оставим в епохата, в която живеем.

Ако представим настоящия текст от гледната точка на една майка, ще видим колко много технологиите ѝ помагат в грижата за най-близките ѝ хора. Ще ги открием в печката и пералнята, евентуално в мултикукъра и сушилнята, ще ги намерим в машината за хляб, в съдомиялната, в ютията, в кафемашината, в тостера и в електрическата кана. Ще ги намерим във всички онези неща, които използваме ежедневно, но за които сякаш не се замисляме откъде идват. Защото те просто са си там.

Затова не е редно във време като днешното, в което самите родители са зависими от технологиите, те да ограничават своите деца в използването им. А тази практика е твърде често срещана.

Разбира се, никоя крайност не е препоръчителна. Както не е добре нещо да бъде забранено, така не е и добре да се прекалява със същото. Златната среда, както винаги, е оптималният вариант, но сякаш се оказва все по-трудно постижима.

Когато едно дете бива ограничавано от използването на технологии, то бива поставяно в неестествена за времето днес среда. Понякога родителите забравят какво е да си в специфичната възраст на ученик, в която предизвикателствата далеч не са свързани само с учебния процес.

Да вземем за пример социализирането. Много родители казват, че искат децата им да обърнат внимание на живия контакт с хората, вместо да си губят времето с технологии. Не се замислят обаче, че останалите малчугани надали ще искат да приемат в кръга си дете, което няма мобилен телефон или таблет, не гледа телевизия, не е запознато с всички онези неща, които вълнуват младото поколение. И по този начин всъщност се постига обратен ефект – вместо да се приспособят, лишените от технологии деца биват отлъчени.

Чисто от морална гледна точка подобна забрана също не е подходяща, защото не е редно родителите да използват дадено устройство, забранявайки същото на своите наследници. Това е т.нар. двоен стандарт и спомага за изграждането на граница между двете поколения, вместо да се търси начин за унищожаването ѝ. Не говорим, разбира се, за случаите, в които технологиите се използват само и единствено за работа. Но, нека си признаем, колко от нас, т.нар. възрастни, имат профили в социалните мрежи? И колко от нас от време на време разтоварват напрежението с някоя забавна игра на телефона? За това говорим.

Всъщност грешката на много родители идва от това, че свързват технологиите само и единствено с губене на време или опасно влияние. Гледат на видеоигрите като на нещо лошо, а не като на средство за забавление и всъщност отличен помощник за развиване на логическа мисъл и учене на английски език. Мислят си, че всичко, което може да се прави в интернет, е свързано със социални мрежи и забранени сайтове. А това изобщо не е така.

Колкото и клиширано да звучи, интернет е необятен източник на информация. И цялата тази информация може да бъде използвана за самообучение. Като започнем от помощ за домашните от училище и стигнем до безплатните туториали и курсове за влогинг (видео блогинг, бел.ред), програмиране, фотография и какво ли още не.

Всъщност точно технологиите могат да насочат едно дете към бъдещата му професия. Благодарение на тях то може да открие и развие интересите си, както и да срещне хора, с които имат еднакви хобита. Форумите и групите за литература например са предостатъчно и отлично развити, същото важи и за тези за фотография, мода, наука и много други. И ако книгите са прозорец към света, което в никакъв случай не бихме си и помислили да оспорим, то технологиите са широко отворена врата.

Децата в днешно време могат да развиват техническото си мислене не само сами, но и посредством подходящи за тяхната възраст курсове. Такива например са курсовете по роботика, които се провеждат в три нива. Чрез роботи, направени от конструктор LEGO, учениците практически си обясняват как работят някои важни системи, научават се да мислят практично, логически и целенасочено.

Казват, че най-добре се разбира кой колко е наясно с дадено нещо по начина, по който може да го обясни. Ако не съумява с прости думи, значи нищо не разбира. Затова и всички технологични процеси се обясняват с практически примери. В първо ниво от курса например, посветен на Слънчевата система, децата строят космически кораби, с които изпълняват мисии и едновременно с това научават интересни факти за космоса. Във второто ниво пък създават роботи животни, чрез които лесно учат принципите на всяко движение. А в последното, финално ниво, се посвещават на роботите помощници или тези, които можем да използваме в ежедневието си.

В технологичен свят като днешния подобни занимания са изключително полезни от най-ранна детска възраст. Те не само стимулират вродената у всяко дете любознателност, но и го научават да развива своята фина моторика, да упражнява творческия си ум, дават му възможност да види как изглежда практическото приложение на науки, представени по един доста по-сух начин в училище, като математика, физика, програмиране и други. И всичко това под формата на игра. Не чрез писане на домашни, не чрез зубрене на факти, а по забавен и достъпен начин, чрез който в практиката се раждат знанията и най-вече разбирането на куп процеси, свързани с ежедневния ни начин на живот.

Светът се развива и еволюира. За да бъдем адекватна част от него, е важно да се впишем по най-добрия начин, а не да бягаме от всичко онова, без което всъщност не можем. Защото живеем във време на безконтактни дебитни карти, умни мобилни приложения и електронни книги. И всичко това може само да ни радва.

П.С. Курсовете по роботика за деца подготвят малките ученици на възраст от 7 до 13 години точно в сферата на техническото образование и развиват ключови умения като работа в екип, фината моторика и други.

(Visited 20 times, 1 visits today)
robotikabg :

Тозм сайт използва куки.